Коронавирус: три теории за произхода на новия вариант Омикрон

Макар за момента данните да не са много, едно е ясно: Омикрон е опасен. Заради неговите около 50 мутации в шиповия протеин Омикрон се разпознава по-трудно от наличните ваксини. Това означава, че и имунизираните биха могли да се заразят с Омикрон. Освен това новият вариант е по-заразен, а големият брой инфекции може бързо да претовари здравната система. Освен това заболяването може да протече много по-тежко, както междувременно показа и първият смъртен случай на пациент с новия вариант.

Ще стане ли SARS-CoV-2 ендемичен?

Затова и първоначалните, и бустерните ваксинации с наличните препарати са толкова важни. Омикрон ще продължи да се разпространява, като в следващите месеци може да измести доминиращия за момента вариант Делта в редица части на света. 

Ясно е и още нещо: бързото неутрализиране на новия вирус вероятно няма да се окаже възможно. По-скоро е възможно SARS-CoV-2 да стане ендемичен, т.е. вече няма да говорим за световна пандемия, а вирусът ще се появява отново и отново локално – по подобие на вируса на инфлуенцата през зимата, срещу който можем да се защитим с ежегодната ваксинация срещу грип.

За науката внезапната поява на силно заразния вариант Омикрон е много интересна, тъй като не представлява следващ етап в развитието на досегашните варианти, а възниква паралелно с Алфа, Бета, Гама и Делта.

Данните, с които учените разполагат до момента, показват, че това паралелно развитие може да е започнало още в средата на 2020-а година.

Откъде се взе Омикрон? 

Първото предположение за възникването на новия вариант е, че той се е появил незабелязано в някаква популация, живееща изолирано, в която вирусът присъства отдавна. Т.е. мнозина са се били заразили и са се излекували, без това да е било регистрирано.

Привърженик на тази теория е водещият германски вирусолог Кристиан Дростен от берлинската клиника „Шарите". „Предполагам, че Омикрон не е възникнал в ЮАР, където в момента се провеждат много проучвания за произхода на вируса, а някъде в южната част на Африка през зимата", казва Дростен пред Science Magazin: „Там дълго време имаше много зарази, а за развитието на един такъв вирус е необходим огромен еволюционен натиск."

Ендрю Рамбо от университета в Единбург обаче не смята, че тази теория е убедителна. Той не би могъл да си представи как вирусът е могъл да остане продължително време скрит сред група хора. „Не съм сигурен, че действително има място в света, което е толкова изолирано, че този вирус е можел да бъде пренасян дълго време, без да се появи и другаде."

Втората теория за произхода на Омикрон е, че той се е появил при хора с по-слаба имунна система - повлияна от други заболявания или медикаменти. Това биха могли да бъдат пациенти, болни от рак или СПИН, тъй като при хората с по-слаба имунна система тялото се бори по-дълго време срещу вируса. Той пък от своя страна разполага с повече време да развие мутации, за да избегне имунния отговор.

Поддръжниците на тази теория се позовават в тази връзка на една млада жена от Южна Африка с нелекувана зараза с ХИВ-вирус, която в продължение на повече от шест месеца носила и заразата с Ковид-19. При нея и при други пациенти, при които инфекцията е траяла седмици или месеци, се наблюдавали тези мутации, които били открити и при предизвикващите загриженост варианти.

Вирусологът Дростен обаче посочва, че срещу тази теория има и ясни контрааргументи: при тези хора са се развили варианти, които убягват на имунната система, но те са придружени от цяла поредица други изменения, които намаляват тяхната способност да бъдат пренасяни от човек на човек. А Омикрон е еднозначно по-заразен от другите известни варианти на коронавируса.

Предаден на човека от животно? 

Третата теория за произхода на Омикрон гласи, че той тръгва от животно, пренесло заразата към хората. В полза на тази теория говори фактът, че междувременно нееднократно е доказано, че и определени животни са податливи на коронавирусите като SARS-CoV-2. Още една индикация в полза на тази теория е обстоятелството, че при животните вирусът е подложен на съвсем друг еволюционен натиск, което би могло да обясни множеството нови и донякъде уникални мутации при Омикрон.

Източник: Дойче веле